Спомени

И слънцето , и морето и звездите

Напомнят мигове откраданти,

Спомени одавна забравени..

Сякаш любовта  ни с теб е книга

С дебели прашни корици

В чиито пожълтели станици

Никой от нас не иска да погледне

Не искам да си спомням

Как целувките ти ме изгаряха

Не искам да си спомням

Как думите ти ме убиваха

И в миг съживяваха

Не искам да си спомням

За залеза край морето

Нито за нощите под небето

Не исках , но си спомних

Спомних си колко много те обичах

Как във вечна любов ти се вричах

Спомних си  дните прекарани с тебе

Спомних си отминалото време

Споменът за теб навява мъка и тъга,

Но и напомня ми че обичана някога съм била.