Кръв и шоколад смесват вкуса си ,
Усмивка и сълза спират дъха ми.
Нима повярвах на празни думи,
 в коити не вярва и малко дете ?
Нима ти всичко ми бавно отне?
Вярвах все аз на чувства фалшиви
На картини все рисувани бялосиви
Вярвах че ти ще си вечно до мене,
Мислех простил си ми след време.
Нима аз душата своя ти не дадох,
За теб и себе си пак предадох.
За теб била съм просто нищо
И нищо винаги ще си остана,
Ще  остане белег вечен от тази рана ...