Самотна на бара тя с чаша в ръка

Уискито свършва пак с нова сълза.

Нова чаша тъжно и нежно  поръчва.

И тревода голяма я отново измъчва.

Чаши безбой пред нея пусто стоят.

Сякаш бе наистина свършил светът.

Нова глъдка но вече абсент зелен

огъня ярък бавно пронизва и мен

Отровата в кръвта си сама влива

 за да забрави че е отново жива